Пътешествие до Хуа Шън

Hua Shan намираща се в провинцията Шаанхи,е най-западната от петте таолистки свещенни планини на Китай.Доскоро позната само на местните,сега посещавана от цял свят тя се състои от пет върха,от които най-високият е южният(2200м),накдето се и отправихме.Те са подредени като цвете и там идва и наванието и "flower mountain" макар и по огромния каменен масив да няма много растителност (да не говорим за цветя)Диви животни също като че ли нямаше.

Планината има силно религиозно-историческо значение,но дори и без него в момента когато,се изправите пред нея-тя поразява.Огомен каменен масив,причиняващ болка в вратът,карайки ви да достигнете до върха с поглед.

Веднага,след като слязохме от автобуса,се появи дилемата,как да стигнем до върха,чрез каменните стълби,или по "лесният начин" -кабинков лифт.Който до скоро не е съществувал и е оцъствало удобството да изкачиш половината планина седейки и слушайки китайска музика,и то за 10 минути.

Дори с лифтът се оказа,че има повече от два часа още по отвесни,изключително тесни каменни стъпала до южният върх.
Още след първия час,човек разбира защо китайците идват да изкатерят тази планина като предизвикателсто.Те крещяха на всяко едно от местата за почивка,радвайки се че са достигнали още едно.На много от по-широките части стояха сергии където продаваха медали,на които намясто гравират името ви.Наистина е изпитание на духа,дори и без древните маршрути за изкачване,заради които планината се е считала за крайно опасна.Представляват изключително тесен дървен праг успоредно с скалата,и вериги за които човек се вкопчва.Около тези места имаше малки паметници на победени от планината етусиасту.Сега тези пътища са затворени и заменени с по "безопастни",или се ползват като платена туристическа атракция.

В планината имаше много храмове,с различна големина,с по-проста ли по-сложна архитектура,в които всеки можеше да се помоли,да запали свещ ( ама от тея тяхните -миризливите),дори предоставяха място за нощувки.

Хората там си живееха с век назад,но това не им пречеше да срещат всеки ден туристи от целия свят!

.. Неможахме да добием пълна представа за древните маршрути,защото голяама част бяха затворени,а също така маршрута на слизане бе променен,защото разминаването с изкачващите се е невъзможно.Но наместа се виждаха,стари пътеки които,бяха изкопани в скалата стълби с ширина достатъчна само за едно стъпало,също така плитки и почти с100% наклон.

Поради голямото количество туристи навсякаде имаше хотели из планината,където храна и напитки бяха пъти по скъпи от обикновенно(нормално).Но след чуството на никога несвършващите стълби,започвахме да се питаме,как на такива места има хладилници,напитки, дори компютри и принтери с които разпечатваха снимки,и тогава видяхме отговора....Хора с нечовешки способности:)Докато туристите се доказват пред себе си,че са изкачили някои от върховете,китайски мъже правеха това по цял ден!Местни,на преклонна възраст )

,сами или в групи.Понякога крещяха,причината за което е спорна,дали за шоу или в поредния опит за следващото стъпало.И така с система на едновремешните "кобилици" те носеха вода и други стоки до хотелите и сергиите дори до най-високия връх,за което се съмнявам да са получавали много.С около 30-40 кг. те изкачваха всичките стълби,и после се връщаха за още и така цял ден.Това наистина е внушително,когато се разминаваш с такъв човек,ти едва не падаш а той за пореден път се изкачва и то с ТОВАР.
По пътят към върха се преминава преаз "Golden lock pass",кадето на веригите които служеха,като парапети имаше сигорно милиони катинари,които бяха гравирани с имена(някои от тях изглеждаха доста стари).Продаваха се намясто,и ги поставяли за щастие.

Навсякаде гледката е невероятна,макар и да не се променя много,защото движението е само нагоре.
Следкато стигнахме върха,неможехме да повярваме,че няма повече стълби за нагоре.Първото нещо което последва беше ПОЧИВКАА.На върха стои малък паметник с името на самия връх и височината му,но въпреки това китайците, които ме видяха искаха да се снимат първо с един българин :))Последва удоволствието да изядеш един сладолет на височина 2200м. на свещенна планина,и обратеният път надолу.След почти три часа изкачване по стълби,обратният път никак не беше песен.Желанието за посещаване на останалите върхове на планината,бе лесно заглушено от болката в краката